;) Quotes of the Day

СТАТУЯТA

     Eдин мъж се събужда със статуя в обятията си, твърда и студена като камък.

     В нея той разпознава своята съпруга: тя е все тъй млада и красива както преди, но вкаменена, превърната сякаш в мраморна.

     Отпървом той си мисли, че се е смръзнала в някакъв сън: разтърсва я, сграбчва я за мраморната ръка, опитва да я събуди по всевъзможни начини.

     Вика, гали я отчаяно лее сълзи върху й, ала всуе-тя си остава статуя, невъзмутима, каменоподобна.

     Тогава той проумява горчивото си поражение: не й е дал достатъчно обич, та да я съхрани жива, и сега не ще може да стори нищо, нещастието е непоправимо.

     Единственото, което му остава, е да изправи съпругата си в някой ъгъл на дома, за спомен, като произведение на изкуството.

     И постепенно свиква да живее без нея, макар че често поглежда с тъга и копнеж към непокътнатата и мраморна прелест.     

     Един ден обаче решително премества статуята в градината и все по-рядко се сеща за нея.

Из“Замъкът на въображението и камъните на делника“, А.Лундквист