;)Лирични лични отклонения

Голямото приятелство угасна

изсъска пламъкът в ноща.
Водата уж надежда да му впръска
уби го без да иска тя.
Звездите заблестяха тъпо,
потъвайки за миг във празнина.
Луната в бяла безнадеждност
разтресе се от писъкът,заспа.
Сега сме два самотни вълка
сега я няма любовта.
Сега си викаме единствено по тъмно,
защото се боим от светлина.
Сега си крием страховете,
и болката и тъпата тъга
и вием молейки за среща под дъга
забили ноктите си във плътта.