Отлетя котешката душичка....търкулна се във времето и в
пространството.....
А винаги ще липсва.....Душичка чиста и искрена, като много
други душички.....
Днес отворих тефтерчето си и там ме чакаше един котешки
косъм за поздрав.....Още много косъмчета ще намирам....., но няма кой да ме
събужда в 4 или в 6 часа сутринта /какво по-прекрасно време за ядене от това.....:)/ с драскане по кожената
табуретка, която ще остане недоскъсана,.....
и няма кой да шуми на нощното шкафче, да ме тупва леко с лапичка през лицето,
да ме души, да се гушва, да се завива.....или просто да диша покрай мен, да ме
манипулира,....Няма да заема половината ми стол и аз да стоя в причудливи
форми, за да не я разместя......Няма да изтръпва ръката ми докато, спейки внимателно я
гушвам....и даже когато е станала аз да продължавам да внимавам....Няма да
ме гледа с кръглите си нежни котешки очички, които казват "Хайде, бавиш се...искам........."
Остави празно ъгълче в края на леглото и дупчица в сърцето....
