четвъртък, 25 юли 2013 г.

;)Котешки истории

Отлетя котешката душичка....търкулна се във времето и в пространството.....
А винаги ще липсва.....Душичка чиста и искрена, като много други душички.....
Днес отворих тефтерчето си и там ме чакаше един котешки косъм за поздрав.....Още много косъмчета ще намирам....., но няма кой да ме събужда в 4 или в 6 часа сутринта /какво по-прекрасно време за ядене  от това.....:)/ с драскане по кожената табуретка, която ще  остане недоскъсана,..... и няма кой да шуми на нощното шкафче, да ме тупва леко с лапичка през лицето, да ме души, да се гушва, да се завива.....или просто да диша покрай мен, да ме манипулира,....Няма да заема половината ми стол и аз да стоя в причудливи форми, за да не я разместя......Няма да изтръпва ръката ми докато, спейки внимателно я гушвам....и даже когато е станала аз да продължавам да внимавам....Няма да ме гледа с кръглите си нежни котешки очички, които казват "Хайде, бавиш се...искам........."

Остави празно ъгълче в края на леглото и дупчица в сърцето....

4 коментара:

  1. Съчувствам ти, познати са ми всички тези усещания...

    ОтговорИзтриване
  2. Точно до сами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
    Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

    Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

    И тогава минавате под Моста на дъгата.

    Заедно завинаги........

    ОтговорИзтриване